8. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

През 1920 година бях тепавичар на село Каблешково. На 20 януари вечерта сънувах следния сън: Пред вратата на тепавицата имаше бряст, който беше осветен от една голяма светлина, по-ярка от тая на слънцето. Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота. Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих. След това за четвърти път лягам да спя и дойде при мен непознат човек и ми каза: „Ставай! Какво правиш тук? Тук не ти е мястото. Запали мелницата и тръгвай след мене." В същия миг аз се сетих, че в обора има кон, който трябва да спася, но непознатият ми каза: „Изведи коня и тръгвай след мен!" Като погледнах наоколо, забелязах, че има дванадесет души непознати, които тръгнаха напред и ние тръгнахме след тях.

Под влиянието на този сън аз дълго мислих и взех да търся нова вяра, ново разбиране, нов мироглед. Старото, т.е. църковното вече не ме задоволяваше. Къде и как щях да намеря новото, аз не знаех.

По това време вече имаше основани кръжоци на Бялото братство в селата Габерово, Бата, Горица. На 22 март 1920 година ме поканиха да присъствам в с. Габерово на една вечеринка. Тогава аз живеех в с. Габерово. Отидох на вечеринката и това, което видях и чух там, ми направи такова голямо впечатление, сякаш ми се разкри нов свят. душата ми изпита едно чувство на пълнота. Ето защо аз същия ден и миг реших никога вече да не се отделям от тези хора, от това общество, което има по-висок морал, по-голяма взаимна любов и по-широко разбиране за живота.

Песните, молитвите, топлите братски чувства и искреността в отношенията ми направиха силно впечатление и ме привлякоха завинаги да стана и аз член на това общество. От много години душата ми бе копняла за такъв живот и ето аз вече го намерих тук, при тия прости, добродушни и чистосърдечни хора.

Доволен, предоволен бях, че намерих учението на Учителя. В тази моя вътрешна радост имаше една сянка, сърдя се на приятелите, дето не бяха ми казали досега за тяхните събрания и техните идеи. В отговор на това брат Владимир Калудов ми отговори тъй: „Брат Васил, ето, ти вече видя и чу. На когото искаш, на него казвай от сега нататък."

Наскоро след като почнах да посещавам събранието, случи се тъй, че се запознах с брат Георги Куртев от Айтос, който беше и си остана докрай ръководител на Айтоския район. Попаднал в ръцете на добър духовен ръководител, аз неусетно навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в Учението и го опознавах все по-пълно, доколкото това ми бе възможно.

През 1930 година се преселих в с. Каблешково, което преселване стана по вътрешно ръководство на духа.

През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих. В Айтос аз вече бях още по-близо до брат Куртев и се подвизавах под неговото непосредствено ръководство. Същият често съм го придружавал в периодичните му обиколки, пролет и есен по селата. Стараех се да изпълнявам всички задачи, които той ми възлагаше в интерес на общото дело.

След много години му разказах съня си, който бях сънувал в с. Каблешково за двата снаряда при мелницата, които не експодираха, който сън той ми изтълкува така: Че тия два снаряда са известие за мене и жена ми, за нашето духовно пробуждане.

Ето така, по този път аз намерих това велико учение и се свързах с Учителя.

Разказал: Васил Долапчиев.